Понякога в разговор с кандидат усещаш, че напрежението не е само от търсенето на работа. То е от усещането, че си невидим за компаниите, а уменията и опита ти не са оценени. След дълго търсене на работа, кандидат беше решил да направи експеримент – да кандидатства по различни позиции, като само сменя името на ролята в CV-то. Project Manager, recruiter, data analyst, AML expert, financial adviser и още какво ли не. И после обобщи: „Изпратих 270 CV-та и не получих нито едно обаждане! Как е възможно това?“.
Естествено, оправданието за това беше пазара, силната конкуренцията, системите, които филтрират и разбира се, съмнението дали някой изобщо чете кандидатурите.
Аз обаче задълбах – трябваше да видя това „универсално“ CV. След като го получих още с първия поглед историята се подреди – документът беше почти празен. Имаше заглавие „Sales expert“, диапазон от дати и на следващ ред още една позиция с дати, но без име на компания. Нямаше резюме, нямаше отговорности, нямаше постигнати резултати, нямаше умения, нямаше контекст. Нямаше нищо, което да помогне на човек отсреща да си отговори на най-важния въпрос: какъв е реалният опит и с какво този човек може да донесе към тази роля.
Тук идва първият важен урок.
Не можеш да очакваш различен резултат, ако правиш едно и също нещо с минимални промени.
Вторият урок е още по-важен.
CV-то не е просто да заявиш „имам 10 години опит“. CV-то е доказателство. Ако не покажеш какво точно си правил, в какъв контекст и с какъв резултат, за отсрещната страна ти оставаш непознат. Кандидатурата не стига до интервю не заради пазара, конкуренцията и прочие, а защото няма информация. А когато има много кандидати, HR и мениджърите не могат да си позволят да „гадаят“ кой си.
Третият урок е за експеримента със сменяне на позицията.
Да смениш само заглавието от „Sales“ на „Project Manager“ или „Recruiter“ не е адаптация. Заглавието само по себе си не убеждава отсрещната страна. Опитът, който подкрепя ролята, уменията, които я правят възможна, това е същността на CV-то.
Има и още няколко детайла, които често се подценяват.
Визуалното впечатление. Снимката в CV не е задължителна, но ако избереш да сложиш такава, тя трябва да работи за теб. Не за социалните мрежи, а за професионалната ти рамка.
Липсата на посочени сертификати и курсове не е чак такъв проблем. Това не означава, че човекът няма опит, а напротив. Възможно е да е работил в сложни ситуации и да е постигал резултати. Възможно е практиката да е „учителят“, без сертификати и курсове. Но ако това не присъства в CV-то, пазара няма как да го види.
И тук стигаме до най-полезния извод.
CV-то не е формалност, то е първото впечатление, което оставяш у потенциалният ти бъдещ работодател.
Когато пращаш 270 CV-та без тази основа, правиш две лоши неща едновременно. Първо, изхабяваш собствената си енергия и нерви. Второ, изпускаш реални възможности, които може да са били подходящи, но които няма как да ти бъдат предложени на базата на такова CV.
В крайна сметка търсенето на работа не е въпрос само на количество. То е въпрос на качествено послание към работодателите. Колкото и да е трудно да го признаем, понякога най-голямата промяна не е в пазара, а в начина, по който се показваме пред него. И добрата новина е, че това е под наш контрол.
А какво означава „добро CV“ в този контекст – виж в това видео.